Любовта, момиче е миг. Миг изпълнен с теб и мен, и с всичко помежду ни. А сега си представи живот изпълнен с мигове …
А че бяха …
А какви лелки имаше по гишетата едно време … Ехх …Червило няма, ала устните тънко стиснати, лакът останал някъде по щипката за буркани от есента, елекът на рамене да топли докато сабото на преметнатият крак пошляпва глухо, а под косата, вързана на кок, забоден с шиша за плетене те гледат две очи, като смарагдови глави на… Continue reading А че бяха …
Преди после
Ако преди обяд на човек още му се спи, то след обяд му се иска да дремне.
Купи цветя за Мама
Шофирам си спокойно, но помня, че говорех по телефона с приятел и в този момент пред мен се показва полицай. Отби ме той с палката и се почна: – Знаете ли защо ви спрях? – Знам! – Защо така, Г-н Водач? – Наложи се. – Ама е забранено, знаете … и кво ще правим сега?… Continue reading Купи цветя за Мама
Като
Като свещ във тиха стая. Като кандило старо. Като въглен в тлеещата жар. Като къща в изгорял пожар.
По въжето
Събудих се, а през стъклото се промъкваше първото сиво на сутринта. Студено сиво, студени чаршафи, студена възглавница. Тя пак е забравила отворен прозореца след сутрешната цигара … Придърпах завивката по-близо. Заслушах се в тишината на панелите. Нямаше да мога да заспя. Станах с мъчното брррр на хладната стая. Направих си кафе. Излязох на балкона за… Continue reading По въжето
След нас остана …
Огледах се в стените празни, в прозорците със смъкнати пердета, в дъжда полепнал по стъклото, намерих тишина, а в нея спомен плах, забравен до вратата.
Понякога по пръстите ми …
Понякога чувствам душата си като наритано улично псе, свито и треперещо в ъгъла на улицата. Същата тази улица, с безброй затворени врати.
И когато след сънят по върховете на пръстите ти е останала топлината на моите длани, стопляща мразовитото ти февруарско утро…
one
едно. Понякога едно е тъжно, но пък обича слънчевите лъчи в прохладен есенен ден. Често есенните дни са дъждовни, но тогава едно обича капките, които попиват в него.