Кукушка
Категория: Записи
Лудо горене
А че бяха …
А какви лелки имаше по гишетата едно време … Ехх …Червило няма, ала устните тънко стиснати, лакът останал някъде по щипката за буркани от есента, елекът на рамене да топли докато сабото на преметнатият крак пошляпва глухо, а под косата, вързана на кок, забоден с шиша за плетене те гледат две очи, като смарагдови глави на […]
Събуждане
И когато след сънят по върховете на пръстите ти е останала топлината на моите длани, стопляща мразовитото ти февруарско утро…
one
едно. Понякога едно е тъжно, но пък обича слънчевите лъчи в прохладен есенен ден. Често есенните дни са дъждовни, но тогава едно обича капките, които попиват в него.
Полет с нощни пеперуди
Щастието няма дълги ръце. То прегръща оня, който се доближи до него. Луций Аней Сенека *** Вятърът отвори прозореца и в стаята влетяха няколко откъснати, пожълтели листа. Някъде се затръшна врата. Тя протегна ръка да улови полъха. Ситни капчици дъжд, донесени от вятъра полепнаха по дланта и. Студени капки. Като сълзите в очите и. ***
О тишине
Здесь больше никого, Дом тихий и пустой. Как это мне надоело, Я от тишины устал.
Приказка на тъмно
– Здравей! – Здравей!?… Кой си ти? … Къде си?… Толкова е тъмно, че нищо не виждам. ….Тишина. – Ехо, къде си? – Тук! До теб! – Не те виждам. – Напротив. Виждаш ме чудесно! – Толкова е тъмно, нищо не виждам. Шегуваш ли се с мен, или искаш да ме изплашиш? – Толкова си […]
Но не това е важното
Минаваме през този живот, оставяйки много следи. Но не това е важното. Някои от тях са болезнени белези, били те наши, чужди … Други са мигове, пълни с дела, които оставят хубави, ярки, щастливи спомени. Но не това е важното. Някои от нас стават звезди, светещи за другите и даващи примери, комуто каквото е нужно. […]
Хлапето
Спомням си едно лято, бях малък, почти до колене. Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки. Ами бяха едни такива, големи, като цели планини. Големи и сиви с широките си гърбове. А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях. […]