Миг, новенно

Любовта Стано е миг. Миг изпълнен с теб и мен, и с всичко помежду ни.

А сега си представи живот изпълнен с мигове …

Преди после

Ако преди обяд на човек още му се спи, то след обяд му се иска да дремне.

Като

Като свещ във тиха стая.

Като кандило старо.

Като въглен в тлеещата жар.

Като къща в изгорял пожар.

След нас остана …

Огледах се в стените празни, в прозорците със смъкнати пердета, в дъжда полепнал по стъклото, намерих тишина, а в нея спомен плах, забравен до вратата.

Понякога по пръстите ми …

Понякога чувствам душата си като наритано улично псе, свито и треперещо в ъгъла на улицата.
Същата тази улица, с безброй затворени врати.

one

едно.
Понякога едно е тъжно, но пък обича слънчевите лъчи в прохладен есенен ден.
Често есенните дни са дъждовни, но тогава едно обича капките, които попиват в него.

… там

Ако погледнеш нагоре …
… Там, в черното …
…Ще видиш луната, как тихо притичва по облаците.

О любви которого не ждал

О любви которого не ждал,
я часто думал, но не знал,
что в тот чувстве опоздал,
душу моей я потерял.

Ех боли сладостной в душе,
Теряет мысли, душу погубить,
Если нелюбимым, то не несчастье,
Страшнее будет, не любить.

Хлапето

Спомням си едно лято, бях малък, почти до колене.
Баба ми ме прати с дядо Петър да пасем воловете, а те не бяха като кравите, такива малки.
Ами бяха едни такива, големи, като цели планини.
Големи и сиви с широките си гърбове.
А рогата им, още по-широки. И като че ли подпираха небето с тях.
Денят беше слънчев. Бели, пухкави облаци се припичаха на слънцето.

(more…)