По въжето

Събудих се, а през стъклото се промъкваше първото сиво на сутринта.
Студено сиво, студени чаршафи, студена възглавница.
Тя пак е забравила отворен прозореца след сутрешната цигара …
Придърпах завивката по-близо.
Заслушах се в тишината на панелите.
Нямаше да мога да заспя.
Станах с мъчното брррр на хладната стая.
Направих си кафе.
Излязох на балкона за моята цигара.
Пепелника беше празен.
Тя не беше отваряла прозореца.
Тя не е била тук.
По блока отсреща изгряват прозорци.
Нечия Тя пуши на чужд балкон.
Нечий той се буди в топли чаршафи.
В нечия кухня, някой промърморва “Мерси”, за подадената чаша горещо кафе.
Утрото започва да жълтее по ръба на блока.
Тя не можеше да ходи по въже.
Но аз мога.

Добавете коментар

Your email address will not be published. Required fields are marked *