Огледах се в стените празни, в прозорците със смъкнати пердета, в дъжда полепнал по стъклото, намерих тишина, а в нея спомен плах, забравен до вратата.
Понякога по пръстите ми …
Понякога чувствам душата си като наритано улично псе, свито и треперещо в ъгъла на улицата. Същата тази улица, с безброй затворени врати.
Събуждане
И когато след сънят по върховете на пръстите ти е останала топлината на моите длани, стопляща мразовитото ти февруарско утро…
one
едно. Понякога едно е тъжно, но пък обича слънчевите лъчи в прохладен есенен ден. Често есенните дни са дъждовни, но тогава едно обича капките, които попиват в него.
Полет с нощни пеперуди
Щастието няма дълги ръце. То прегръща оня, който се доближи до него. Луций Аней Сенека *** Вятърът отвори прозореца и в стаята влетяха няколко откъснати, пожълтели листа. Някъде се затръшна врата. Тя протегна ръка да улови полъха. Ситни капчици дъжд, донесени от вятъра полепнаха по дланта и. Студени капки. Като сълзите в очите и. ***
… там
Ако погледнеш нагоре … … Там, в черното … …Ще видиш луната, как тихо притичва по облаците.
О тишине
Здесь больше никого, Дом тихий и пустой. Как это мне надоело, Я от тишины устал.
Приказка на тъмно
– Здравей! – Здравей!?… Кой си ти? … Къде си?… Толкова е тъмно, че нищо не виждам. ….Тишина. – Ехо, къде си? – Тук! До теб! – Не те виждам. – Напротив. Виждаш ме чудесно! – Толкова е тъмно, нищо не виждам. Шегуваш ли се с мен, или искаш да ме изплашиш? – Толкова си […]
Песен преди път
Започва Път от моя праг — безкраен, ограден с трева. Увлечен в неговия бяг и аз ще трябва да вървя да влача морните пети, дордето стигна друм голям, събрал пътеки и мечти. А после накъде? Не знам… Песен на Билбо Бегинс от Торбодън
Но не това е важното
Минаваме през този живот, оставяйки много следи. Но не това е важното. Някои от тях са болезнени белези, били те наши, чужди … Други са мигове, пълни с дела, които оставят хубави, ярки, щастливи спомени. Но не това е важното. Някои от нас стават звезди, светещи за другите и даващи примери, комуто каквото е нужно. […]